В годините след освобождението на страната от османско робство село Зимница се намира в пределите на Източна Румелия. След още седем години, когато България доживява така бленуваното от всички българи Съединение, в селото се създава и самостоятелна община. Сурджалий на първо време е част от общината, но през 1895-та се откъсва от нея. Първите години на новия двадесети век са изключително добри за населението от гледна точка на броя на местните жители. Според официалната статистика от онова време те са точно 987. Къшлакьой е старото име на селото, което се сдобива със сегашното си наименование през 1906-та година. Това се случва на 13-ти декември със специално издаден за целта указ. Войните за страната не подминават изобщо населението, част от което става жертва именно на кървавите жестокости. За националната независимост загиналите там са почетени със специален мемоарен плочник, стоящ близо до чешмата и кметството. През 2005-та се издига паметник и за всички загинали по бойните полета.
40-те години на двадесетото столетие оставят своя отпечатък и на територията на Зимница и особено 1945-та. Тогава из цялата страна започва масовото създаване на трудово – кооперативни – земеделски стопанства, известни накратко като ТКЗС. За съжаление методите на агитация и принудително вкарване в стопанството не са непознати на местните жители. Всички онези, които открито изявяват нежелание и бягат от кооперациите, биват насилвани да влязат по метода на терора и заплахите. В землището на селото през 70-те години се изгражда и напоителна система, което няма как да се отчете като негатив, а точно обратното. Така въпреки трудното начало на кооперирарането, постепенно са постигнати и някои добри резултати. Васил Коларов – Стралджа обаче е предприятие, което изигава пряка роля за прекъсване на подема в земеделския процес. Това е промишлена постройка, която и днес е популярна сред хората. Непосредствено в дните след десети ноември и официалното падане на комунизма и заменяннето му с демократичните промени, повечето хора получават обратно конфискуваните им земи. Малка част от тях на този етап имат готовност да започнат да ги обработват и да полагат нужните грижи. За сметка на отказа от земеделие, повечето хора търсят други начини за прехрана и това често включва ново местоживеене.
Основното училище Кирил и Методий и читалище Възраждане 1926 са двете най-важни културно – обществени институции в село Зимница. Но днешната читалищна сграда се открива значително по-късно от 1926-та година – през 1962-ра. Преди това своя дейност развиват предимно самостоятелно създадени групи. Музейната местна сбирка представя основно предмети от бита и ежедневието на хората в селото. Истината е, че за тяхното събиране няма особено голяма инициатива, а самите хора решават да я направят със собствени сили и възможности. От икономическа гледна точка това село в страната може да се похвали с дълги традиции в областта на зеленчукопроизводството и последватоло отглеждане. Освен това с традиции са още поливанът и хидрантите. В недалечното минало функционира фабрика за производство на сладолед и зеленчукови консерви. През 1907-ма година благодарение на жп транспорта селото е свързочен пункт за страната. Линии трета и осма минават от тук, а те стигат до морските градове Варна и Бургас.
